Стихотворение за Левски

И пак е 18 февруари.

С цветя в ръцете, чинно коленичим.

Изплакала очите си – България,

все още чака своя син обичан.

Усетила как тежките му стъпки

отекват през едно превратно време,

тя вижда Левски да върви по пътя

и българи да падат на колене.

За прошка молим. Дълго и горещо.

С ръце високо вдигнати към Бога.

Нали за нас, душата го болеше –

издъхвайки, въздъхнал бе: – НАРОДЕ ????

И днес върви. Земята гневно тръпне,

потресена от дребните ни страсти.

Обичаме героите си – мъртви.

Живеем тихо. Кротки. Безучастни.

Но идва Левски… Идва да ни пита

за болната ни съвест. За куража.

За кривиците в мислите ни скрити,

за раните от алчната ни жажда…

При нас се връща. Влиза във сърцата

да търси в тях възкръсналата вяра.

Върху която няма отпечатък

със дата 18 Февруари.

автор: Александър Калчев

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: